Грижа за здравето на здравите, съхраняване на младостта и ново начало


 

САМУЕЛ ХАНЕМАН И ЗАКОНЪТ ЗА ПОДОБИЯТА

"Най-висшето и единствено призвание на лека­ря е да възстанови здравето на болния и това се нарича Лекуване."

Самуел Ханеман

Хомеопатията е много систематичен метод за мощно стимулиране на жизнената сила на тялото, за да се излекува болестта. Тя се основава на няколко прости, но дълбоко проникващи принципи на Природата, които са противоположни на общоприетите схващания.

Хомеопатията с всичките си подразделения е доста сложна дисцип­лина, за да бъде изучена в рамките на няколко семинара или чрез изчитането на тази книга. Принципите са прости като идея, но е трудно да бъдат разбрани напълно. Те изискват години интензивно обучение и опит.

За да представим по подходящ начин Хомеопатията, трябва да се върнем 170 години назад и да разгледаме вероятно най-забележител­ното събитие в историята на медицината - живота на един човек. С времето съм сигурен, че той ще се нареди сред великите имена в исто­рията на откритията, наред с такива гиганти като Айнщайн, Нютон и Хипократ. По подобен начин неговите прозрения радикално и трайно промениха нашите схващания не само относно здравето и болестта, но и относно самото естество на битието. Ето защо, за да успеем да обяс­ним и изясним основните принципи на Хомеопатията, ще проследим по-подробно живота и развитието на мисленето на този човек.

През 1810г. в Торго, малък град в Германия, бе публикувана книга, озаглавена "Органон на лечителското изкуство". Нейният автор, Са­муел Ханеман, бе по това време изключително известен лекар и автор на медицинска литература, така че появяването на още една негова книга предизвика интерес автоматично. Обаче след прочита на книгата сред европейската медицинска общност настъпи голяма бъркотия - в нея бе представена една напълно нова и радикална медицинска система, коренно противоположна на традиционната по това време медици­на.

Ханеман нарича своята нова медицина ХОМЕОПАТИЯ, дума от гръцки произход - omeos означава "подобен", a pathos - "страдание". Следователно хомеопатия означава "да се лекува с нещо, което причи­нява ефект, подобен на страданието". В тази книга Ханеман излага за­коните и принципите на своята наука, до които е достигнал емпирично в продължение на двадесет години.

Накратко, Ханеман твърди к показва следното:

1. Медицинското лечение е успешно само когато е в съответствие с определени закони на лекуването, съществуващи в природата.

2. Никой не може да лекува извън тези закони.

3. Няма болести като такива, има само болни индивиди.

4. Една болест винаги е динамична по природа. Следователно ле­карството трябва също да е в динамично състояние, ако искаме то да лекува.

5. Пациентът има нужда само от едно определено лекарство на да­ден етап от неговото заболяване и от никакво друго. Докато не бъде от­крито точно това лекарство, той няма да бъде излекуван, в най-добрия случай състоянието му само временно ще се облекчи.

Поради изключителните лечебни резултати Хомеопатията вероятно е щяла да получи широко признание в цяла Европа и света. Когато обаче работата на Ханеман била публикувана за първи път, тя била посрещната с ожесточено противопоставяне от страна на лекарите, ко­ито все още предписвали кръвопускане, очистителни и средства за из­потяване. Ханеман не,се отчаял. Той бил изключителен човек и като такъв бил неразбран. Това е често срещано явление.


 

 

Често задавани въпроси за хомеопатия та

Какво е хомеопатия?
Хомеопатията е метод на алтернативната медицина, при който се изполват лекарства в силно разредена форма. Понякога в приеманото от пациента количество, липсва дори един атом от основното вещество. На всеки болен се предписва лекарство по съвкупността от неговите оплаквания. Принципа на лечение е "Подобно се лекува с подобно". Кое лекарство на какви оплаквания отговаря е установено най-често по опитен път, чрез т.нар. "доказване". При този метод, група от сравнително здрави хора, приемат по определена методика дадено хомеопатично лекарство. Следи се какви симптоми се проявяват в тях, като това са симптомите,които лекарството би могло да излекува.
Хомеопатичните лекарства, не въздействат директно с вкарване на химични субстанции в организма на човека, а стимулират естествените защитни механизми на организма. Лечебният ефект е установен опитно, няма научно обяснение.
Хомеопатията възниква в края на 18 век, нейн основоположник е Самуел Ханеман. 

 
Какво може да се лекува успешно с хомеопатия и какво не, и с каква скорост?
Не всичко може да се лекува с хомеопатия. Преобладаващо мнение, е че там, където има тъканни изменения излекуване не може да има. Когато не може да се постигне пълно излекуване, хомеопатията може пак значително да облекчи страданията на болния, като спомогне за ограничаване на количеството на приеманите лекарства, и подобри общото му състояние.
За живото-застрашаващите състояния, най-добре е да се приложи конвенционално лечение.
Много хора се оплакват, че хомеопатичното лечение е много бавно. Не винаги е така обаче. Има остри състояния, при които хомеопатичните лекарства действат мигновенно. Когато се лекува хронично състояние, което е проъдлжавало с години, то естествено хомеопатията няма да се справи за миг с него, ще е необходим по продължителен период.  

 
Кое е най-големия недостатък на лечението с хомеопатия спрямо традиционната медицина?
Най-големият недостатък, е че тъй като лекарството се предписва индивидуално за всеки човек, понякога е възможно експерта хомеопат да не успее да подбере правилното лекарство, и пациента да не се излекува. Например за болки в гърлото над 180 хомеопатично лекарства, които не са взаимозаменяеми, а всяко има своите нюанси. Когато се посещава хомеопат е необходимо всички оплаквания да се описват максимално подробно, защотото това дава насока на хомеопата, кое е лекарството. Например ако ви боли гърлото, може би на вас ви изглежда маловажен факта, че при преглъщане не усещате болка, или че кашлицата се влошава вечер, но това за лекуващия хомеопат значи много.
Важно е също така, освен първоначалния преглед, пациента да посети лекуващия го хомеопат и на т.нар. "проследявания" за да се види до каква степен болестта е излекувана, дали просто не се е преместила на друго място (проявяват се оплаквания в други органи, а старите изчезват - може би звучи странно за непознаващите хомеоптията, но е факт) .

 
Безвредни ли са хомеопатичните лекарства, имат ли странични ефекти?
При провеждане на правилно хомеопатично лечение - да безвредни са. Обаче, ако хомеопата не прецени правилно нуждата на вашия организъм, може да ви изпише грешно лекарство. Ако пък пациента от своя страна злоупотреби с честота на приема и не отиде на проследяване при лекуващия го хомеопат, е възможно да се получи "доказване" на хомеопатичното лекарство. Това означава, в пациента да се появят симптоми, които преди ги е нямало, а старите да си останат, отслабнат или леко изменят. Затова за пациентите е задължително да поддържат контакт с лекуващия ги хомеопат, обикновено проследяванията са на много по ниска цена, или са безплатни.

 
Необходима ли е рецепта за покупка на хомеопатично лекарство и откъде може да се купи?
Засега хомеопатичните лекарства се продават без рецепта. Потенции до 30С, могат да се купят и от обикновените аптеки, в тези от тях, в които се продават лекарства на фирма Boaron. Те са запечатани с фабрични етикети. По високи потенции в София могат да се купят от аптеката на ул. Чаталджа 13, където се приготвят ръчно. Има и много сайтове, които предлагат продажба на хомеопатични лекарства. Такъв например е http://www.abchomeopathy.com. Доставката от там обаче излиза доста скъпа - заедно с цената на лекарството - около 60-70лв. По евтин вариант, когато лекарството не е налично в София, е покупка от Гърция или Турция.

Хомеопатия - защо да я изберем?

Хомеопатията е научен метод за профилактика, лечение и подобряване на здравето чрез прилагане на доказани(1) потенцирани(2) лекарства, подбрани индивидуално според закона на подобието(З).
(1)    Доказани са такива лекарства, които са фармакологично изпитани върху здрави хора.
(2)    Потенцирането (динамизирането) представлява обработване на пъроначалната субстанция чрез последователни сукусии (удряне) и разреждания по определени схеми.
(3)    Закон на подобието: вещество, което може да предизвика определени симптоми у здрави изпитатели, действа лечебно при болни, които имат подобни симптоми.
Основният принцип на класическата хомеопатия гласи Minimum, Simplex, Simile - т.е. при всяко болестно състояние се дава в минимална доза само едно хомеопатично лекарство, подобно на (индивидуално подбрано според) съвкупността от физически, емоционални и умствени симптоми.
На гръцки език "хомео" означава подобен, а "патос" - страдание - оттук и името хомеопатия, т.е. лечение на пациенти с определени симптоми с лекарство, което у здрави изпитатели предизвиква подобни симптоми.
Правилно подбраните хомеопатични лекарства стимулират специфично болния организъм на енергийно ниво и подобряват способността му за саморегулация. Така могат да бъдат благоприятно повлияни (излекувани, облекчени или предотвратени) почти всички остри и хронични физически и психически заболявания, спешни състояния и травми.
Хомеопатията е ефективна както при самостоятелно приложение, така и съчетана с други лечебни методи. При децата дава възможност своевременно да бъдат коригирани склонност към често боледуване, поведенчески проблеми, изоставане в развитието и др. Прилага се успешно при проблеми, свързани с бременността, раждането и послеродовия период. Спомага за по-лекото преминаване на критичните периоди в човешкия живот: раждане, пубертет, климактериум. Ефикасно лекува състояния, възникнали в резултат на силен стрес (шок, уплаха, загуба на близки и др.). При болни с тежки и нелечими заболявания може да облекчи страданията.
Хомеопатичното лечение е по-евтино и при голяма част от пациентите с хронични болести намалява или премахва нуждата от постоянно приемане на скъпи и токсични алопатични лекарства. То протича в съответствие с природните закони, премахва някои дълбоки причини за боледуване и коригира както функционални нарушения, така и сериозни патологични промени в тъканите и органите. В някои случаи само с една-единствена минимална доза може да се постигне лечебен ефект, траещ с месеци и дори години. Лекуват се на просто отделни болести и симптоми, а болния човек като цяло, с всичките му оплаквания - както физически, така и психически. Няма възрастови ограничения и противопоказания за хомеопатично лечение.
Хомеопатичните лекарства са от минерален, растителен и животински произход, плюс т.нар. нозоди, свързани с някои болестни състояния, специфични само за човека. Производството им е екологично чисто, консумира малко енергия и щади природните ресурси. Строгият санитарен и технологичен контрол гарантира безвредността им. Прилагани в малки или безкрайно малки дози, тези лекарства внасят в организма специфична информация-енергия и така стимулират собствените му защитни сили. По принцип те се приемат през устата, но в някои случаи могат да подействат дори и при накапване върху кожата там, където тя е по-нежна. Нямат неприятен вкус и мирис (за вехикулум се използва дестилирана вода, етилов алкохол или млечна захар). Използват се също кремове, унгвенти, тинктури и лосиони за външно приложение.
При хомеопатията не съществуват проблеми като токсични ефекти, натрупване на вредни химикали, лекарствена зависимост или резистентност на болестотворните микроби (сериозно предимство пред антибиотиците в случаи на инфекции).
Хомеопатичните лекарства са с много голям срок на годност при условие, че се съхраняват в плътно затворени стъклени съдове, на тъмно и хладно място, далеч от силни електромагнитни полета, силни миризми и радиоактивни лъчи. При известно търпение и спазване на елементарни изисквания за честота и хигиена всеки хомеопат може да си приготви най-необходимите му препарати в течна форма като вземе една капка от стандартно хомеопатично лекарство, смеси я с 10, 100 или 50 000 капки неутрален носител (смес от химически чисти етилов алкохол и дестилирана вода в съотношение 1:3) в чисто ново стъклено шишенце с пластмасова капачка и потенцира лекарството. Потенцирането може да стане и на ръка чрез удряне на шишенцето върху твърда повърхност (напр. книга с твърди корици). Между отделните удари се спазва интервал от около една секунда, за да имат време молекулите на носителя да се преподредят всеки път. Достатъчни са около 50 такива удара.
Витулкас препоръчва потенцирането да става с машина, която наподобява движението на човешката ръка и със същата сила. Той лично работи предимно с лекарства на италианската фирма SIFRA, но подобни машини вече работят в различни европейски страни и лесно могат да се направят у нас.
Всеки хомеопат по принцип разполага със свой набор и може да даде лекарството лично на пациента. От една страна така се гарантира правилното приемане и може да се реагира бързо при нужда, но от друга страна без икономическа заинтересованост на производителите хомеопатични лекарства просто няма да има. Затова е много по-добре пациентите да се насочват сами да си купуват от аптеката нужните им лекарства.
Важно да се прави разлика между хомеопатичното лечение и приемането на "хомеопатични" лекарства. Всеки пациент на определен етап от заболяването се нуждае само от едно лекрство и то е хомеопатично само за това му състояние. Между състоянието на пациента и истинското "негово" хомеопатично лекарство трябва да съществува резонанс - това не винаги е лесно да се постигне, изисква се достатъчна компетентност на лекуващия хомеопат или голям късмет. Ако на пациента се даде друго лекарство, въпреки че на опаковката пише "хомеопатично средство", в действителност то не е хомеопатично за случая и няма реална лечебна стойност.
В стремежа към по-лесни решения на някои места се предлагат смесени "хомеопатични" лекарства (т.е. съдържащи пет, десет и даже повече различни съставки). Всъщност те не са хомеопатични в истинския смисъл и за разлика от класическите хомеопатични лекарства не са изпитвани на здрави хора. Предписването им не е съобразено достатъчно с индивидуалните особености на всеки болен и затова те рядко имат истинска лечебна стойност. В най-добрия случай могат да пооблекчат временно някои симптоми, а в най-лошия - да объркат случая и да доведат до развитието на нови симптоми, ако се приемат продължително време. Все пак в сравнение с някои драстични методи на алопатията дори и тези препарати са по-безобидни.
Добрият хомеопат
За усвояването на хомеопатията са нужни поне толкова време и усилия, колкото за подготовка на алопатичните лекари. По света практикуването на хомеопа-тия е уредено различно в зависимост от законите на съответните страни.
Предварително условие за овладяване на хомеопатията е наличието на системни познания по анатомия, физиология и обща медицина. Затова в страните, където от професионалните хомеопати не се изисква непременно да бъдат и алопатични лекари, общата медицинска подготовка е част от учебната програма и цялостното обучение включва 4-5 години теория и 1-1,5 години клиничен стаж.
За завършилите медицинско образование обучението по хомеопатия според международните стандарти трае от две до три години. То обхваща 200-400 часа теория, 150 часа практика под надзора на опитни хомеопати и 600 часа самостоятелна подготовка. Изисква се отлично владеене на философията и теорията на класическата хомеопатия, свободно боравене с реперториумите и познаването на 50 главни лекарства (полихрести), 100 често използвани лекарства и 100 "малки" (рядко използвани) лекарства.
Медици и немедици
По света хомеопатия се практикува успешно както от хора, завършили преди това алопатична медицина (разбира се, след съответно обучение), така и от хора с по начало хомеопатично образование. Нека оставим на юристите да определят въпроса за правоспособността. Важното е хомеопатите да бъдат достатъчно компетентни и да спазват законите на класическата хомеопатия - тогава ще бъде най-добре за пациентите.
Вярвам, че хомеопатията е част от медицината, и то много добра и интелигентна част. Вярвам също, че тя изисква определена нагласа на ума, твърде различна от нагласата, която се създава при алопатичното обучение. Затова според мен всеки достатъчно интелигентен човек може да изучава хомеопатия и успешно да я прилага след като е положил изпити пред компетентна комисия от специалисти-хомеопати.
Естествено всеки хомеопат трябва да бъде медицински грамотен и да може да прецени кои пациенти се нуждаят и от друг вид лечение, за да ги насочва към съответния специалист. Но това не означава, че ако например пациентът е преживял тежка катастрофа и години след това се оплаква от страх и главоболие, трябва да се забрани на всеки, който не е алопатичен лекар, да му препоръча една доза Arnica 1М.
Струва ми се разумно да се обособи самостоятелна професия "хомеопат". От разговори с колеги и от личния си опит стигам до извода, че медицинските знания по анатомия, физиология, биохимия, пропедевтика на различните болести и пр., които са необходими за амбулаторната хомеопатична практика, биха могли да се получат и в хода на едно специализирано хомеопатично обучение.
Друга разумна възможност е съвместното практикуване на алопати и хомеопати - така всеки ще се учи и допълва от другия. Вярвам, че ще се намерят достатъчно добронамерени и мъдри хора за да се стигне до приемливо решение.
Най-важното е всеки практикуващ да знае какво може и какво - не. Но не се ли отнася това и за алопатичния лекар? В аналите на хомеопатията са известни достатъчно случаи на увреждане и от алопатично лечение - ваксинация, потискане, интоксикация, алергия и пр. ятрогенни състояния, които са се нуждаели от хомеопатично лечение.

д-р Петър Найденов, холистичен лекар, ръководител на европейската мрежа за здраве "Анхира"
 

Ако желаете да поръчате книгата "Клетъчно хранене по време на бременност", въведете вашите данни за контакт по долу и натиснете Поръчай.
Вашият email/телефон:

Вашият адрес:

Колко е 2+2?
(проверка за автоматично изпращане)

Безплатен бюлетин от "Къщата на здравето"

Вашият email:



© 2009, Десислава Тодорова & Александър, всички права запазени     класическа хомеопатия